Ана Арке: Изпълнителната власт използва съдебната, за да ограничава политическите права на каталунците
Карлес Пучдемон би трябвало да бъде законно приет за Президент на Каталуния, защото жителите на региона са поискали това на 21 декември. Това мнение изрече в изявление за „ Преди всички “ по „ Хоризонт “ Ана Арке - Говорител на Международната комисия на европейските жители на каталунските страни, Според нея, Испания би трябвало да одобри протичащото се в Каталуния и да не нарушава гражданските и политическите права на каталунците.
Изпълнителната власт употребява правосъдната система, с цел да заплашва и да лимитира гражданските и политическите права на каталунците и по-специално - на определените от народа. Всичко това се случва с единствената цел да трансформират резултата от изборите на 21 декември, които бяха проведени по законен метод от испанската страна. А както видяхме, резултатът беше същинска победа в интерес на независимостта на Каталуния - с безусловно болшинство в Каталунския парламент.
Президентът Пучдемон е в заточение заради случайните дейности на испанската правосъдна система. Всъщност, той има право да бъде в Европа. Като всеки европейски жител може да пътува в Европа. Няма друга правосъдна система, която да вижда нарушавания от негова страна, причина да бъде задържан или пък да бъде предаден на Испанските управляващи. Каталунският парламент отсрочи неговото избиране, за да ускори и да затвърди неговото назначение. Той е законният президент на Каталуния. Гражданите на Каталуния още веднъж го избраха по законен метод, по време на изборите. Но, ние се намираме в една страна, която прави всичко допустимо този либерален избор да не реализира нужния резултат. Това огромно вмешателство и нарушение на човешките права на жителите на Каталуния. Отново бих искала да ви обърна внимание, че имаме политически пандизчии - жители, които са в пандиза, без даже да е заведено дело против тях, без никаква присъда, без да са нарушили закона. Това е, което се случва в Каталуня, е жестоко нарушение на демокрацията в Европа.
Ние гласувахме за независимостта на Каталуния, гласувахме за Карлес Пучдемон да стане президент на Каталуния. Не виждаме място за договаряния, заради това, че на испанците не им харесва протичащото се. Тези са нещата, за които гласувахме.
Според Арке, хората са застанали зад своя президент в заточение и няма да се появи нова кандидатура, която да замести Карлес Пучдемон:
За следващ път испанската страна демонстрира неналичието на либералност, а ние не можем да продължаваме да одобряваме заканите и да не признаваме демократичния избор. От тук нататък би трябвало да забележим по какъв метод да действаме и какви процедури да бъдат приложени. Преговарящият от страна на Пучдемон, към този момент разгласи, че ще внесе публично случая на Каталуния в Европейският съд по правата на индивида. Ние, като жители на Каталуния, не можем да се откажем от нашите цивилен и политически права. Ако Испания желае да продължи да отсрочва нещата, това си е нейно решение. Ние не можем да се върнем обратно, в този момент когато сме в развой на демократични промени. Искат 11 съдии от Конституционния съд да трансформират гласа на повече от 2 милиона жители. Това не е народна власт, нещата не функционират по този начин. Конституционният съд вкарва защитни ограничения, които са противоконституционни. Те провалят самата Конституция и правовата страна. И тук, както виждате, няма място за договаряния.
На сходно мнение е Агустин Вейосо - анализатор, професор по политически науки в Националния университет за отдалечено образование в Мадрид:
С лучва се нещо, което към този момент доста години се повтаря. Испанското държавно управление се пробва да го загърби посредством правосъдната власт. А правосъдната власт ползва закона, който е в прорез с политическия проблем. И сме като в задънена улица. От години сме в тази обстановка, без да се стига до някакво решение. Когато има опция за договаряния, никой не обръща внимание. Едните се пазят с Конституцията, а другите - с гласовете. Това са две страни, които непрестанно се сблъскват.. Естествено, който има повече власт, той ползва закона и отхвърля да води договаряния. А другите, които се крият зад гласовете, не желаят пък да съблюдават закона. И какво се случва в действителност? Когато се осмелиха да не спазят закона, стигнаха до пандиза. Разбира се, това води до огромно напрежение - основава се обстановка на обезсърчение, на несъгласия и в този миг държавното управление не може да даде решение. А щом държавното управление не може да даде решение, стигаме до състояние, в което никой не може да даде отговор и да излезе с ясно решение. Все повече се ускорява разделянето и това нанася от ден на ден вреди в Каталуния, а в останалата част на страната води до индиферентност.
Идеята за ръководещ президент в заточение не може да се случи и прави Испания „ смешна пред целия свят “, уверен е анализаторът:
Глупаво е, че един господин направи смешна Испания и то пред очите на целия свят. А това точно е тъй като не се търси пътя на постепенния разговор, постепенно и умерено, с търсене на решение. Това може да е разговор, който да би трябвало да трае две-три години и даже повече, само че най-после наистина да се стигне до решение. Но нещата няма по какъв начин да се случват, когато има непрекъснат надзор от страна на силите за реда, които наблюдават зорко какво се случва. Не може да се прави референдум, без по-късно да има разговор. Не може да се прави референдум, когато хората се опасяват дали техните банки няма да бъдат закрити или преместени, дали техните компании няма да бъдат изтеглени. Това е една порочна среда. Избирателите гласоподаваха по-скоро от боязън, а не водени от това, което желаят. Този проблем е повече от 40 години, a държавното управление не желае да приказва по този въпрос. За мен това е като улица без излаз. Тези, които желаят да живеят в границите на тази страна, би трябвало да живеят умерено, да си съжителстват, а тези, които желаят да си тръгнат - умерено могат да го сторят.
Изпълнителната власт употребява правосъдната система, с цел да заплашва и да лимитира гражданските и политическите права на каталунците и по-специално - на определените от народа. Всичко това се случва с единствената цел да трансформират резултата от изборите на 21 декември, които бяха проведени по законен метод от испанската страна. А както видяхме, резултатът беше същинска победа в интерес на независимостта на Каталуния - с безусловно болшинство в Каталунския парламент.
Президентът Пучдемон е в заточение заради случайните дейности на испанската правосъдна система. Всъщност, той има право да бъде в Европа. Като всеки европейски жител може да пътува в Европа. Няма друга правосъдна система, която да вижда нарушавания от негова страна, причина да бъде задържан или пък да бъде предаден на Испанските управляващи. Каталунският парламент отсрочи неговото избиране, за да ускори и да затвърди неговото назначение. Той е законният президент на Каталуния. Гражданите на Каталуния още веднъж го избраха по законен метод, по време на изборите. Но, ние се намираме в една страна, която прави всичко допустимо този либерален избор да не реализира нужния резултат. Това огромно вмешателство и нарушение на човешките права на жителите на Каталуния. Отново бих искала да ви обърна внимание, че имаме политически пандизчии - жители, които са в пандиза, без даже да е заведено дело против тях, без никаква присъда, без да са нарушили закона. Това е, което се случва в Каталуня, е жестоко нарушение на демокрацията в Европа.
Ние гласувахме за независимостта на Каталуния, гласувахме за Карлес Пучдемон да стане президент на Каталуния. Не виждаме място за договаряния, заради това, че на испанците не им харесва протичащото се. Тези са нещата, за които гласувахме.
Според Арке, хората са застанали зад своя президент в заточение и няма да се появи нова кандидатура, която да замести Карлес Пучдемон:
За следващ път испанската страна демонстрира неналичието на либералност, а ние не можем да продължаваме да одобряваме заканите и да не признаваме демократичния избор. От тук нататък би трябвало да забележим по какъв метод да действаме и какви процедури да бъдат приложени. Преговарящият от страна на Пучдемон, към този момент разгласи, че ще внесе публично случая на Каталуния в Европейският съд по правата на индивида. Ние, като жители на Каталуния, не можем да се откажем от нашите цивилен и политически права. Ако Испания желае да продължи да отсрочва нещата, това си е нейно решение. Ние не можем да се върнем обратно, в този момент когато сме в развой на демократични промени. Искат 11 съдии от Конституционния съд да трансформират гласа на повече от 2 милиона жители. Това не е народна власт, нещата не функционират по този начин. Конституционният съд вкарва защитни ограничения, които са противоконституционни. Те провалят самата Конституция и правовата страна. И тук, както виждате, няма място за договаряния.
На сходно мнение е Агустин Вейосо - анализатор, професор по политически науки в Националния университет за отдалечено образование в Мадрид:
С лучва се нещо, което към този момент доста години се повтаря. Испанското държавно управление се пробва да го загърби посредством правосъдната власт. А правосъдната власт ползва закона, който е в прорез с политическия проблем. И сме като в задънена улица. От години сме в тази обстановка, без да се стига до някакво решение. Когато има опция за договаряния, никой не обръща внимание. Едните се пазят с Конституцията, а другите - с гласовете. Това са две страни, които непрестанно се сблъскват.. Естествено, който има повече власт, той ползва закона и отхвърля да води договаряния. А другите, които се крият зад гласовете, не желаят пък да съблюдават закона. И какво се случва в действителност? Когато се осмелиха да не спазят закона, стигнаха до пандиза. Разбира се, това води до огромно напрежение - основава се обстановка на обезсърчение, на несъгласия и в този миг държавното управление не може да даде решение. А щом държавното управление не може да даде решение, стигаме до състояние, в което никой не може да даде отговор и да излезе с ясно решение. Все повече се ускорява разделянето и това нанася от ден на ден вреди в Каталуния, а в останалата част на страната води до индиферентност.
Идеята за ръководещ президент в заточение не може да се случи и прави Испания „ смешна пред целия свят “, уверен е анализаторът:
Глупаво е, че един господин направи смешна Испания и то пред очите на целия свят. А това точно е тъй като не се търси пътя на постепенния разговор, постепенно и умерено, с търсене на решение. Това може да е разговор, който да би трябвало да трае две-три години и даже повече, само че най-после наистина да се стигне до решение. Но нещата няма по какъв начин да се случват, когато има непрекъснат надзор от страна на силите за реда, които наблюдават зорко какво се случва. Не може да се прави референдум, без по-късно да има разговор. Не може да се прави референдум, когато хората се опасяват дали техните банки няма да бъдат закрити или преместени, дали техните компании няма да бъдат изтеглени. Това е една порочна среда. Избирателите гласоподаваха по-скоро от боязън, а не водени от това, което желаят. Този проблем е повече от 40 години, a държавното управление не желае да приказва по този въпрос. За мен това е като улица без излаз. Тези, които желаят да живеят в границите на тази страна, би трябвало да живеят умерено, да си съжителстват, а тези, които желаят да си тръгнат - умерено могат да го сторят.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ